.

Кнуд Расмунсен и неговите експедиции

Гренландският  антрополог и полярен изследовател Кнуд Расмусен е смятан  за  основоположник на научното изследване на  ескимоските бит и култура.  Той е първият, прекосил Северозападния проход в кучешки впрягове. Расму

Кнуд Расмунсен и неговите експедиции
id="internal-source-marker_0.3282472113745344" style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;">Гренландският  антрополог и полярен изследовател Кнуд Расмусен е смятан  за  основоположник на научното изследване на  ескимоските бит и култура.  Той е първият, прекосил Северозападния проход в кучешки впрягове.

Расмусен е роден на  7 юни 1879 година в Якобсхавън, Гренландия. Баща му е датчанин, а майка му гренландска ескимоска.  Детството и юношеството си прекарва сред ескимосите и отлично се запознава с техния език и култура.

От 1902 до смъртта си Расмусен изследва Гренландия. От  1902 до 1904 година  участва в датската литературна гренландска експедиция. Изучава живота и културата на ескимосите населяващи северозападното крайбрежие на Гренландия  (залива Мелвил ) и на базата на личните си наблюдения написва своята първа книга "Нови хора. Година у съседите на Северния полюс".

През 1906-1908 г.  Расмунсен участва в етнографска експедиция в Северозападна Гренландия, около протока Смит.

През 1910 г. година в селището Туле  Расмунсен построява станция, която му става база за следващите му експедиции. От 1912 до 1933 г.  той  провежда седем т.н. „Тулески експедиции“, по време на които изучава Северна Гренландия и  Американска Арктика.

През 1912  година в първата си експедиция, заедно с датчанина Петер Фройхен,  Расмунсен пресича Северна Гренландия от запад на изток, от залива Инглфилд до Датския фиорд и обратно до станция Туле, като по този начин извършват двойно пресичане на северния леден купол. Расмунсен доказва, че Земя Пири  е полуостров, а не отделен остров,  както е  смятал Робърт Пири.  Намира в този район остатъци от най-северното ескимоско селище и, следователно, крайния предел на човешко селище на Земята.

През 1915-1918 година в две поредни, втора и трета Тулески експедиции,  заедно с датчанина Лауге Кох и шведа Торилд Вулф, Расмунсен  изследва фиордите на Северозападна Гренландия /дотогава са известни само устиевите им части/  и полуостровите между тях до фиорда Де-Лонг  на изток, включително Земя Нансен. Един от посетените полуострови Расмусен назовава на загиналия по време на пътешествието Торилд Вулф – п-ов Земя Вулф.

През 1919 г.   Расмунсен прави четвърта експедиция с  етнографски изследвания на остров Ангмагсалик в Югоизточна Гренландия. 

От 18 ноември 1921 г.  до 16 юли 1924  година той провежда пета по ред "Тулеска експедиция". Сам,  с двама ескимоси,  пресича с кучешки впрягове Северна Америка от Гренландия  до Берингово море през Хъдсъновия проток, Хъдсъновия залив и по северното крайбрежие на Северна Америка.  Това е най-великото  - 18-хил.  километрово, в историята на Арктика пътешествие с кучешки впрягове. Петнайсет месеца Расмусен и неговата група не подават никакви сведения за себе си и дълго време ги считат за загинали.

През 1931 г.  в шестата си експедиция  Расмунсен изследва Югоизточна Гренландия , а през 1932 г. , в седмата по ред експедиция, която остава последна в живота му,  Североизточна Гренландия.

По време на експедициите си, Расмунсен  събрира обширен материал за етнографията, антропологията, фолклора и езика на ескимосите и за големите си заслуги е удостоен със званието почетен доктор на Копенхагенския университет.

Умира на 21 декември  1933 година в Копенхаген, Дания

Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...